Алански език

Алански език
	Алански език
Страна	Мъртъв език
Регион	Източна Европа
Говорещи	Изчезнал към 10. век
Систематизация по Ethnologue
	Индоевропейски; Индоирански; Ирански; Източноирански; Североизточни ирански; Алански; В бр. #15 на Етнолог липсва запис за езика.; Предложената систематизация е примерна.
Официално положение
Официален в	-
Регулатор	-
Кодове
ISO 639-1	-
ISO 639-2	-
ISO 639-3	xln

Аланският език е мъртъв ирански език, разпространен някога на територията на Южна Русия и Украйна. Произлиза от диалект на сарматския език. Предшественик е на съвременния осетински език, който е единственият жив ирански език в Европа.

Произход на названието

Народностното название алани произлиза от индо-иранското *aryana „арийци“, докато самоназванието на съвременните осетинци ирæттæ произлиза от индо-иранското *vira „човек“.

Особености на аланския език

За аланския език може да се съди единствено по думите, запазени в кратък алано-унгарски речник от 15 век и от отделни изрази във византийски съчинения – поемата „Теогония“ на Йоан Цецас и бележки във византийски ръкопис от 13 век.

Алано-унгарски речник

Повечето думи в речника са близки до формите от дигорския диалект на осетинския език. Наличието на кавказки думи в речника (Βах „кон“, осет. бæx, Gal „бик“, осет. гал) говори, че унгарските алани са преселници от Кавказ, а не от южноруските степи.

Аланските глоси във византийски ръкопис от 13 век

Във византийски профетологий от 13 век (Библиотека на Академията на Науките в Санкт-Петербург) са открити следните алански изрази (Engberg, Lubotsky 2003):

άυτεσήρ στούρ ~ осет. дигор. авдисæр стур „велики понеделник“
άστέμακ παν ~ *æstæjmag ban „осми ден“ (осет. дигор. æстæймаг бон).
ζιρην καμ πάν вероятно *zærin kam ban „ден на златната уста“ (осет. дигор. зæринæ ком бон), калка на служба на Йоан Златоуст.

Контакти с други езици

Аланският език контактува с различни езици в района на Черно море, най-вече гръцки, грузински, адигейски, прабългарски. Поради липсата на писмени паметници следи от тези контакти се откриват едва в съвременния осетински език, който е отдалечен с около 8 – 10 века от аланския.

Влияние на прабългарския върху аланския език

По времето, когато прабългарите живеят на север от Кавказ, съществуват стопански и културни връзки между тях и аланите. Така например в осетинския език са запазени прабългарски думи като:

арæн „межда, граница“
бирæг „вълк“
кæрдо „круша“
кæрт „двор“
тæрхон „съдия“ (сравни тюрк. титла tarqan с китайски произход)
хуымæллæг „хмел“
хъамыл „тръстика“
фаджыс „тор“
кæрз „ясен“

Влияние на аланския върху унгарския език

Аланският език оказва известно влияние върху лексиката на унгарския език. Алански заемки в унгарски са думи от следните категории:

броене и пари: ezer „хиляда“, fizet „плащам“.
предмети от бита: üveg „стъкло“, fésű „гребен“, híd „мост“, méreg „отрова“.
имена на метали: ezüst „сребро“.
религиозни и обществени понятия: nép „народ“, asszony „госпожа“, ördög „дявол“, manó „таласъм“, gazdag „богат“, özvegy „вдовица“, isten „бог“.
имена на оръжия: vért „щит“, kard „сабя, меч“, *resz – „пила“.
други: egész „цял“, idegen „чужд“, verem „яма“.

Контакти със славянски езици

Интересна подробност е, че в осетинския език думата мит „сняг“ има славянски произход (производна на глагола мета) (както и в румънски omăt „сняг“).

Писменост

Не е известно дали аланският език е имал писменост. Руническите надписи от района на Северен Кавказ могат да бъдат тълкувани от гледна точка и на абхазо-адигейските езици. Във византийските източници са запазени само отделни думи и алански лични имена, нарисани с гръцки букви.

Допълнителна литература

В. Абаев. Историко-этимологический словарь осетинского языка. Ленинград. 1958 г.
Nemeth J. Eine Wörterliste der Jassen, der ungarländischen Alanen. Abhandlungen der Deutschen Akademie der Wissenschaften zu Berlin. Klasse für Sprachen, Literatur und Kunst. Jahrg. 1958. №4.
Engberg S., Lubotsky A. Alanic marginal notes in a Byzantine manuscript; a preliminary report. Nartamongae. The Journal of Alano-Ossetic Studies; Epic, Mythology & Language. Paris – Vladikavkaz, 2003.